Чий интерес клати феса на Борисов?
Васал ли е България на Турция? Управляващите единствено дето фесове не си сложиха тези дни, до момента в който се огъват като одалиски пред режима на Реджеп Ердоган.
Вече втора година Бойко Борисов води протурска политика в прорез с формалната позиция на Европейския съюз, като успива гласоподавателите с мантрата, че в случай че не умилостивяваме турския „ султан “, той ще извади калъчката и ще ни залее с бежанци. Умилостивяването става с гигантско подмазване – нашето държавно управление е единственото, което върна над 70 преследвани от Ердоган поради по този начин наречения опит за прелом. Българските управляващи необмислено тъпчат човешки права на бегълци от режима в южната ни съседка – единствено и единствено да си подсигурят достлука. Преди два дни министър председателят удари следващото си надълбоко темане на Ердоган, като го изкара опората на Европа, и още веднъж нахока Европейския съюз да се преценява с него.
Заслепението на ръководещите е толкоз огромно, че не помниха, че правата на българските жители са по-важни от кефа на турската власт. Пет дни посолството ни в Турция и консулството в Одрин не съумяха да се раздвижат, с цел да защитят наши сънародници, задържани в микробус дружно с нарочени за гюленисти. Дипломатите ни нито разбрали, нито видели арестуваните. Също както преди 18 години, когато либийските управляващи арестуваха и унищожиха от мъчения българските медицински сестри и двама лекари. И тогава външното министерство кършеше пръсти, че нищо не може да направи. По подигравка на ориста точно Надежда Нейнски беше негов началник. Сега в ролята си на дипломат тя отново няма достъп до арестанти, за които някогашният ни консул в Одрин не се смущава да приказва по какъв начин ще бъдат мъчени, с цел да признаят и това, което не са създали.
Трагизмът да си българин в чужбина, изключително в властническа страна, е голям точно поради бездушието на нашите управляващи. След като всички сме наясно какво съставляват турските зандани, Нейнски не може да ни изяснява, че нямало какво да се направи. Има дипломатически ходове, с които да се упорства за спазването на правата им. Задължително би трябвало да бъдат посетени в пандиза, да им се носят храна и медикаменти, да се поддържа контакт с околните им.
Няма и грам доказателство, че най-малко някакво изпитание е положено
За съпоставяне, когато Турция задържа 12 германци поради опита за прелом, техните дипломати не се стопираха. В резултат един беше освободен, а отводът за останалите докара до тежки ответни ограничения, в това число стесняване на военни доставки и предизвестие към германците да не стъпват в Турция. Лично Ангела Меркел се ангажира със случая. А цялата немска делегация на панаира на книгата в Истанбул преди година разпъна транспарант пред пандиза, с цел да отбрани задържана за „ тероризъм “ турска писателка.
На българските управляващи няма да им мине и през разум да вземем за пример да изискат задържаните българи да ни бъдат предадени, с цел да ги съдим тук. Даже в случай че можеха, щяха да скрият от нас за задържането им. Така както крият за арестуваните от месеци шестима българи, още веднъж с обвинявания в гюленизъм, за които се разбра инцидентно преди ден. Живи ли са тези хора, някой посланик виждал ли ги, погрижил ли се е за тях? Или когато става дума за кефа на Ердоган, презумпцията за невиновност не важи? Очевидно е по този начин, като имаме поради по какъв начин българското Министерство на вътрешните работи се натяга да връща турски бегълци с ясното схващане, че ги чакат мъчения и може би гибел. Тази година върнатите на Турция са 13 души, като за тях вътрешното министерство не е предоставило никаква информация. Миналата година се разбра за осем души, а в действителност броят им е над 70. Най-скандалният случай беше с Абдуллах Бююк, за който две правосъдни инстанции в България се произнесоха, че той не би трябвало да бъде излъчен, защото животът му е заплашен в Турция. Въпреки това
полицията ни го отвлече на улицата измежду бял ден
и го съобщи на турските управляващи. Безобразно беше и връщането на още 7 жители, потърсили протекция в България, тъй като са нарочени за врагове в родината си. Сред тях имаше публицист, теоретичен служащ, служител на реда. Те бяха изведени, без да им се даде опция да апелират и откакто към този момент бяха поискали бежански статут. И в двата случая Министерство на вътрешните работи се базира на спогодбата за реадмисия в Турция, която се оказа недействаща.
„ Реадмисионният контракт още не е влезнал в действие, само че ние изпълняваме прецизно уговорката си към Турция, а Турция – към нас “, даде неотдавна неуместно пояснение шефът на парламентарната група на ГЕРБ и някогашен вътрешен министър Цветан Цветанов.
Двойната игра на България с Турция продължава от много време. В края на 2013 година Турция и Европейски Съюз подписаха контракт за реадмисия, който разрешава на европейските държавни управления да връщат назад незаконните мигранти. В документа Брюксел включи и други условия, свързани с гражданските права, с признаването на малцинства и така нататък В подмяна Анкара изиска облекчение на визовия режим и ускорение на договарянията за участие в Евросъюза. Отношенията на страните по контракта обаче се обтегнаха и Турция се отхвърли от него. Ердоган стартира да заплашва Европейски Съюз, че ще го залее с мигранти, в случай че настояванията му за пари и участие не се изпълнят.
България обаче продължи да се натяга. Въз основа на контракта Турция – Европейски Съюз на 5 май 2016 година вътрешният ни министър Румяна Бъчварова подписа двустранен протокол с сътрудника си Ефкан Ала. Действието му трябваше да стартира на 1 юни същата година и по него да бъдат връщани незаконно минали жители. Той обаче досега не е утвърден от турска страна и няма правно деяние.
За съпоставяне – българското държавно управление го утвърди на 22 юни 2016 година Тогава вътрешният министър Румяна Бъчварова заяви пред публицисти, че са завършени документите на към 200 души, които да бъдат върнати на турска територия. И несъмнено са върнати. Информация за дейностите си българските управляващи не дават. Българите научават, когато Турция се похвали по какъв начин в България откликват на молбите й.
Вече година и половина българското държавно управление извършва недействителното съглашение със забележителна пристрастеност. През ноември 2016 година Министерство на вътрешните работи отговори на въпрос на „ Дневник “, че откогато е подписано, то не е спазвано от турците, само че България го извършва „ единствено за турските жители “. Очевидно, с цел да предава неуместните на Ердоган.
Официално пояснение, естествено, няма. Неофициалното е известно – поради малодушието на ръководещите и неистовия боязън от лавина от стопански имигранти. Има и други версии за какво е това смирение пред Ердоган. С контрабанда на цигари са свързани. При тая корупция по всичките етажи на властта тукашните управници несъмнено имат съображение да се опасяват. Само че конвенцията за правата на индивида към момента е с преимущество пред шериата. Анадънму?
Виж всички публикации от mignews.info-->
Вече втора година Бойко Борисов води протурска политика в прорез с формалната позиция на Европейския съюз, като успива гласоподавателите с мантрата, че в случай че не умилостивяваме турския „ султан “, той ще извади калъчката и ще ни залее с бежанци. Умилостивяването става с гигантско подмазване – нашето държавно управление е единственото, което върна над 70 преследвани от Ердоган поради по този начин наречения опит за прелом. Българските управляващи необмислено тъпчат човешки права на бегълци от режима в южната ни съседка – единствено и единствено да си подсигурят достлука. Преди два дни министър председателят удари следващото си надълбоко темане на Ердоган, като го изкара опората на Европа, и още веднъж нахока Европейския съюз да се преценява с него.
Заслепението на ръководещите е толкоз огромно, че не помниха, че правата на българските жители са по-важни от кефа на турската власт. Пет дни посолството ни в Турция и консулството в Одрин не съумяха да се раздвижат, с цел да защитят наши сънародници, задържани в микробус дружно с нарочени за гюленисти. Дипломатите ни нито разбрали, нито видели арестуваните. Също както преди 18 години, когато либийските управляващи арестуваха и унищожиха от мъчения българските медицински сестри и двама лекари. И тогава външното министерство кършеше пръсти, че нищо не може да направи. По подигравка на ориста точно Надежда Нейнски беше негов началник. Сега в ролята си на дипломат тя отново няма достъп до арестанти, за които някогашният ни консул в Одрин не се смущава да приказва по какъв начин ще бъдат мъчени, с цел да признаят и това, което не са създали.
Трагизмът да си българин в чужбина, изключително в властническа страна, е голям точно поради бездушието на нашите управляващи. След като всички сме наясно какво съставляват турските зандани, Нейнски не може да ни изяснява, че нямало какво да се направи. Има дипломатически ходове, с които да се упорства за спазването на правата им. Задължително би трябвало да бъдат посетени в пандиза, да им се носят храна и медикаменти, да се поддържа контакт с околните им.
Няма и грам доказателство, че най-малко някакво изпитание е положено
За съпоставяне, когато Турция задържа 12 германци поради опита за прелом, техните дипломати не се стопираха. В резултат един беше освободен, а отводът за останалите докара до тежки ответни ограничения, в това число стесняване на военни доставки и предизвестие към германците да не стъпват в Турция. Лично Ангела Меркел се ангажира със случая. А цялата немска делегация на панаира на книгата в Истанбул преди година разпъна транспарант пред пандиза, с цел да отбрани задържана за „ тероризъм “ турска писателка.
На българските управляващи няма да им мине и през разум да вземем за пример да изискат задържаните българи да ни бъдат предадени, с цел да ги съдим тук. Даже в случай че можеха, щяха да скрият от нас за задържането им. Така както крият за арестуваните от месеци шестима българи, още веднъж с обвинявания в гюленизъм, за които се разбра инцидентно преди ден. Живи ли са тези хора, някой посланик виждал ли ги, погрижил ли се е за тях? Или когато става дума за кефа на Ердоган, презумпцията за невиновност не важи? Очевидно е по този начин, като имаме поради по какъв начин българското Министерство на вътрешните работи се натяга да връща турски бегълци с ясното схващане, че ги чакат мъчения и може би гибел. Тази година върнатите на Турция са 13 души, като за тях вътрешното министерство не е предоставило никаква информация. Миналата година се разбра за осем души, а в действителност броят им е над 70. Най-скандалният случай беше с Абдуллах Бююк, за който две правосъдни инстанции в България се произнесоха, че той не би трябвало да бъде излъчен, защото животът му е заплашен в Турция. Въпреки това
полицията ни го отвлече на улицата измежду бял ден
и го съобщи на турските управляващи. Безобразно беше и връщането на още 7 жители, потърсили протекция в България, тъй като са нарочени за врагове в родината си. Сред тях имаше публицист, теоретичен служащ, служител на реда. Те бяха изведени, без да им се даде опция да апелират и откакто към този момент бяха поискали бежански статут. И в двата случая Министерство на вътрешните работи се базира на спогодбата за реадмисия в Турция, която се оказа недействаща.
„ Реадмисионният контракт още не е влезнал в действие, само че ние изпълняваме прецизно уговорката си към Турция, а Турция – към нас “, даде неотдавна неуместно пояснение шефът на парламентарната група на ГЕРБ и някогашен вътрешен министър Цветан Цветанов.
Двойната игра на България с Турция продължава от много време. В края на 2013 година Турция и Европейски Съюз подписаха контракт за реадмисия, който разрешава на европейските държавни управления да връщат назад незаконните мигранти. В документа Брюксел включи и други условия, свързани с гражданските права, с признаването на малцинства и така нататък В подмяна Анкара изиска облекчение на визовия режим и ускорение на договарянията за участие в Евросъюза. Отношенията на страните по контракта обаче се обтегнаха и Турция се отхвърли от него. Ердоган стартира да заплашва Европейски Съюз, че ще го залее с мигранти, в случай че настояванията му за пари и участие не се изпълнят.
България обаче продължи да се натяга. Въз основа на контракта Турция – Европейски Съюз на 5 май 2016 година вътрешният ни министър Румяна Бъчварова подписа двустранен протокол с сътрудника си Ефкан Ала. Действието му трябваше да стартира на 1 юни същата година и по него да бъдат връщани незаконно минали жители. Той обаче досега не е утвърден от турска страна и няма правно деяние.
За съпоставяне – българското държавно управление го утвърди на 22 юни 2016 година Тогава вътрешният министър Румяна Бъчварова заяви пред публицисти, че са завършени документите на към 200 души, които да бъдат върнати на турска територия. И несъмнено са върнати. Информация за дейностите си българските управляващи не дават. Българите научават, когато Турция се похвали по какъв начин в България откликват на молбите й.
Вече година и половина българското държавно управление извършва недействителното съглашение със забележителна пристрастеност. През ноември 2016 година Министерство на вътрешните работи отговори на въпрос на „ Дневник “, че откогато е подписано, то не е спазвано от турците, само че България го извършва „ единствено за турските жители “. Очевидно, с цел да предава неуместните на Ердоган.
Официално пояснение, естествено, няма. Неофициалното е известно – поради малодушието на ръководещите и неистовия боязън от лавина от стопански имигранти. Има и други версии за какво е това смирение пред Ердоган. С контрабанда на цигари са свързани. При тая корупция по всичките етажи на властта тукашните управници несъмнено имат съображение да се опасяват. Само че конвенцията за правата на индивида към момента е с преимущество пред шериата. Анадънму?
Виж всички публикации от mignews.info-->
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ